*****************************************************
Планинското колоездене е много по-вълнуващо. Всеки, който го е пробвал, знае в каква степен то вдига адреналина. Всяко нанадолнище, независимо дали го минавате за пръв или за стотен път, осигурява страхотни емоции. Не по-малко вълнуващо е и изкачването на страховития баир, особено когато знаете, че наградата е шеметно спускане.
Планинското колоездене е много по-разнообразно от парковото. В парка, щеш - не щеш, обикаляш по едни и същи алеи. В планината има безброй пътеки, черни пътища и пътчета, с невероятно разнообразие от настилка, наклон, широчина и т.н. При планинското колоездене всяко каране е различно, по нов маршрут, на ново място. Дори ако карате по маршрут, по който вече сте минавали, пак не е същото, защото ще можете да карате по-бързо, а това много променя нещата. Има и един интересен трик - да карате по изминат вече маршрут, но в обратната посока, от края към началото - на практика така се получава нов маршрут.
По пътеките и черните пътища няма деца и майки с колички, които да ви се пречкат и да ви изнервят, а и вие тях. В планината сте само вие. Вярно е, че има туристи, но те не са толкова много и се срещат най-често на Витоша. В останалите планини е съвсем спокойно.
Сред природата няма бездомни кучета, които да ви лаят и гонят само поради факта, че гумите на колелото ви се въртяли и това ги дразнело. Разбира се и в планината се срещат четириногите приятели на човека, но те или са домашни питомци, излезли на разходка със стопаните си, или са пазители на стада от овце, кози, крави и т.н. Последните понякога се вълнуват от преминаването на някой двуколесен пришълец, но вълнението им най-често бива прекъснато от тояжката на стопанина им.
Планинското колоездене е един от най-здравословните спортове. Това може да се каже за колоезденето по принцип, но тук важи с особена сила, защото към обичайното полезно въздействие се прибавя и чистият въздух и въобще благотворното влияние на природата върху колоездача.
В планината е много по-весело, отколкото в парка. Ако познавате хора, които карат по планинските пътеки, със сигурност сте чували разговори от типа: "Тая пътека беше уникална!", "Онзи завой беше направо...", "Замалко да се забия в онова дърво!" и други подобни страшни или смешни истории. Мисълта ми е, че след едно каране сред природата остават много повече неща за обсъждане, отколкото след две-три обиколки на парка.
Панорамата и гледките, които предлагат българските планини, са неописуеми. Но дори да не видите кой знае какви забележителности, самият досег с природата, зеленината и аромата на гората е нещо, което в никой случай не е за изпускане.
Заплахата от кражба е многократно по-малка в планината, отколкото в парка. Това е лесно обяснимо. В парка крадците знаят откъде минават колоездачите и единствената им задача е да изчакат да мине някой, за да му се нахвърлят. В планината може да чакат и месец, преди някой да мине по пътеката. Това се отнася до всички планини с изключение на Витоша, където има пътеки, по които често се кара. Но дори и там е по-малко вероятно да се натъкнете на крадец, защото планинските колоездачи обикновено карат в групички и не са толкова лесна плячка.
Планинското колоездене ви позволява да се развивате, да усъвършенствате техниката си, да пробвате силите си и дори да стигнете до границата на възможностите си. Единствено от вас зависи къде, кога и колко ще карате, но ако искате да идете по-надалече и по-нависоко, има къде да го сторите, и това място не е парка - там само можете да увеличите броя на обиколките.
Като цяло планинското колоездене е много по-полезно и приятно. Аз не се опитвам да очерня парковото колоездене, нито да ви внуша, че не бива да стъпвате в парковете - аз самият карам там за подгрявка или когато нямам време да изляза извън София. Но все пак, ако сте си купили маунтин байк, пробвайте го и в планината, няма да се разочаровате!
******************************************************
Индекс 
